Article 2

Предстоящата Депресия в Китай

Оригинала е публикуван на английски на 02.09.2004 под заглавието “China’s Great Depression”, http://www.financialsense.com/editorials/petrov/2004/0902.html, а статията е препубликувана на английски в над 10 авторитетни финансово-икономически сайта. Настоящото представлява превод от автора с минимални преработки.

ВЪВЕДЕНИЕ

Прочитайки наскоро книгата на Мъри Ротбард “Великата Депресия на САЩ”, изплува паралелът между бурния растеж на САЩ през 20-те години на миналия век и бурния растеж на Китай днес, както и заключението, че Китай неизбежно ще изпадне в недалечно бъдеще в тежка депресия, подобна на тази на САЩ от 30-те години на миналия век. Целта на тази статия е да аргументира защо ще се случи това. В подкрепа на разсъжденията ни, ще цитираме Ротбард по петото издание на неговия труд на английски език.

Смятаме че тази тема е особено важна за българския читател. Ще представим една по-обща картина за конюнктурата на световната икономика в настоящото десетилетие, както и за съдбата на долара, проблем който занимава всеки българин опериращ с чужди валути. Освен това, ще дадем материал и повод за размишления на американофилите върху бъдещето на САЩ—империя постоянстваща в своя упадък вече четири десетилетия. Тази тема обаче ще разгърнем по-щателно другаде, където и съответно ще я обосновем.

Преди да продължим, бихме препоръчвали на напредналите читатели и на професионалните икономисти да намерят книгата и да я прочетат внимателно. Всеки може да си я поръча от www.amazon.com  или да свали електронната версия безплатно от www.mises.org. Преди всичко, този текст е много приятен и поучителен, а остроумния стил на Ротбард я прави истинско удоволствие за четене. Освен това, първата част от книгата разработва в детайли Теорията за Икономическите Цикли, която е неизбежна за разбиране на кредитната експанзия и вечната необходимост от един логичен последващ крах. Ядрото на книгата разработва причините и развитието на инфлационния бум в САЩ през 20-те и дава в частност база за сравнение на икономическата политика на съвременен Китай.

АНАЛИЗ

За да установим паралела, ни е необходим исторически поглед върху принципната връзка между една световна доминираща сила и един изгряващ икономически гигант. През 20-те години Великобритания представлява доминиращата тогава сила в света, а САЩ съответно изгрява като икономически гигант. Като лидер, Великобритания води своята политика независимо, а САЩ съответно адаптира своята. Днес САЩ е доминиращата сила в света, а Китай изгрява като икономически гигант. Не бива да ни учудва тогава, че сега САЩ води своята политика независимо, а Китай на свой ред се адаптира в някаква степен.

Продължавайки със сравненията си, през 20-те години Великобритания е вече в упадък, с военни разходи далеч надхвърлящи потенциала на нейната икономика. За да плати за империалните си авантюри се налага да прибягва до огромни бюджетни и външно-търговски дефицити, съпроводени с девалвация (обезценяване чрез печатане) на собствената си валута. С други думи, Великобритания се превръща в консуматорско общество, базирано на военна сила и имащо недостиг на национални спестявания, а освен това е затънала във външни дългове финансирани от останалия свят. В същото време, САЩ е държава кредитор с положителен търговски баланс. От историческа гледна точка е важно да отбележим, че Британската Империя рухва доста бързо когато кредиторите и спират отпускането на допълнителни кредити и започват изтеглянето на своите капитали от Великобритания.

Днес, обаче, в упадък е американската империя. Военните и разходи далеч надхвърлят потенциала на американската икономика. За да плати за империалните си авантюри, САЩ е принудена да прибягва до стари и изтъркани трикове—колосални бюджетни и външно-търговски дефицити съпроводени с девалвация на националната валута. С други думи, САЩ се е превърнала в потребителско общество, базирано на военна сила, има недостиг от национални спестявания и е затънала до гуша във външни дългове кредитирани от целия свят. В същото време, Китай е държава-кредитор с положителен търговски баланс. От историческа гледна точка е важно да запитаме: дали когато светът спре кредита си към САЩ,  Американската империя ще рухне тъй бързо както Британската?

Причината за Депресията, както обяснява Ротбард, е кредитната екпанзия у САЩ, която подклажда икономически бум. Според Ротбард, “…през целия период на бум, ние виждаме че паричното предлагане нараства с 28 милиарда долара, 61.8% нарастване за 8-годишния период от 1921-1929. Това се равнява на годишно нарастване от 7.7%, което представлява една доста висока инфлация (стр. 93)… Нарастването на паричното предлагане става предимно в парични заместители (т.н. “широки” пари), които са изцяло продукт на кредитна експанзия… Основният фактор за генерирането на инфлацията през 20-те години е нарастването на банковите резерви” (стр. 102). С други думи, през 20-те години САЩ претърпява инфлационен кредитен бум. Това се забелязва особено ясно в устремения към нови рекорди пазар за акции и в разгорещената спекулация с недвижими имоти. “Освен това буйно се развива пазара за чужди облигации… Това развитие представлява пряко следствие на кредитната експанзия в Америка, и особено на ниските лихвени проценти породени от тази експанзия” (стр. 103). За да обуздае нажежените пазари, Централната Банка напразно опитва да въздейства реторически върху пазарите и да усмири кредитната експанзия. Особено важно е, че потребителските цени като цяло са доста стабилни и дори леко падат през изминалия период. Няма никакво съмнение, че стабилните потребителски цени допринасят за всеобщото чувство на икономическа стабилност, а мнозинството от професионалните икономисти не осъзнава по това време, че в основата си икономиката на САЩ е извънредно крехка. Съответно, те са изумени от последвалия крах.

Днес, по подобен начин Китай залага в основите си зародиша на една катастрофална депресия в своето недалечно бъдеще. Коментатори и икономисти възхваляват икономическия растеж на Китай, неосъзнавайки че Китай преминава през инфлационна кредитна екпанзия, пред която Американската експанзия от 20-те години просто бледнее. Според официални статистики, през 2002 година Китайската икономика расте с 8%, а през 2003 година растежа е 8.5%, а някои икономисти смятат че тези числа са доста, забележете, занижени. Според Китайската Народна Банка, официалната статистика за “Парично предлагане” за януари 2001 е 11.89 билиона, за януари 2002 е 15.96 билиона, за януари 2003 е 19.05 билиона, а за януари 2004 е 22.51 билиона юан. С други думи, през 2001, 2002 и 2003 година паричното предлагане нараства съответно с 34.2%, 19.3% и 18.1%. Тоест, през последните три години паричното предлагане в Китай расте близо три пъти по-бързо от паричното предлагане в САЩ през 1920-те.

При тези обстоятелства не е учудващо, че пазара за акции в Китай регистрира през 2003 година нови рекорди, а спекулацията на пазара за недвижими имоти достига до маниакални размери. Тъй както САЩ през ‘20-те години финансира предимно Великобритания, днес Китай финансира чужди държави, и то предимно САЩ. Това става главно чрез закупуването на държавни облигации с приходите от техния положителен външно-търговски баланс. Подобно на неуспешните опити на Федералния Резерв да уталожи кредитния бум, днес китайското правителство се опитва да усмири растежа на кредитите чрез административно раздаване на кредит само на тези предприятия, които имат легитимна нужда, което на български ще рече, само на предприятията, които са подкрепени от правителството или които щедро обсипват бюрократите с рушвети. Също така, настоящия бум се характеризира с ниска инфлация на потребителските цени, някои от които дори падат плавно, наподобявайки опита на САЩ от 20-те. Това недвусмислено потвърждава, че кредита агресивно е нараствал вече доста дълго време, и че инфлацията в Китай е вече в доста напреднал стадий, макар и да е все още под привиден контрол. Наличието на многогодишната кредитна екпанзия означава само, че един катастрофален крах в бъдещето е просто неизбежен, както ни убеждава в това авторитетът на Австрийската Школа (Лудвиг фон-Мизес, Шумпетер, Хайек и Ротбард).

Също така, съществуват значителни паралели в областта на валутната и експортната политика. Британската Лира през ’20-те е доста надценена, бивайки използвана от множество държави за валутен резерв. Огромни количества злато изтичат от Великобритания, предимно към САЩ, докато в същото време Великобритания преследва инфлационната си политика. Затова, “ако САЩ от своя страна генерира инфлация у дома, то от Великобритания няма да изтича злато към САЩ” (стр. 143). Допълнително влошавайки положението у дома, правителството на САЩ изкуствено стимулира и кредитирането на други държави, така чувствително подсилвайки селскостопанския си износ, разраствайки значително външно-търговските си излишъци и по този начин ускорявайки допълнително притока на злато. “Външните кредити утвърждават американската търговия, но не на основата на реципрочен и взаимноизгоден обмен, а на основата на трескаво раздаване на кредити, които по-късно се оказват несъбираеми” (стр. 139). “Президентът Хувър е в такъв възторг от субсидираните външни кредити, че по-късно коментира че дори лошите кредити подпомагат американския експорт и представляват по този начин доста евтина форма на облекчение на проблема с американската безработица. Една евтина форма, която по-късно довежда до доста скъпи неразплащания, които от своя страна довеждат до сериозна поредица от банкови кризи в САЩ” (стр. 141). От предходната дискусия става ясно, че основните причини за тогавашната американска инфлационна политика са (1) спиране на златния приток от Великобритания, (2) стимулиране на външните кредити и (3) стимулиране на собствения селскостопански износ.

По подобие на Британската Лира през 20-те, днес долара е надценен и използван от множество държави като валутен резерв. САЩ преследва соята инфлационна политика и много долари “изтичат” в останалата част от света, предимно към Китай (и Япония). Днес инфлационната политика на Китай се основава на фиксинга към долара (подобно на фиксинга на лева към еврото). Основната причина за това е изкуственото подценяване на Китайската валута, което от своя страна води до изкуствено стимулиране на индустриалния експорт на Китай. Друга причина за фиксирането на Китайската валута е закупуването от Китайското правителство на щатски държавни облигации , което от своя страна играе ролята на кредитиране на американското правителство. Третата причина е, че именно това кредитиране стимулира допълнително китайския износ, понеже цените на износа са изкуствено занижени вследствие на валутния фиксинг.

В Обобщение, можем категорично да заключим, че причините за Китайската валутна и експортна политика са същите като тези на САЩ през 20-те: (1) да поддържат надценения долар, (2) да стимулират външни заеми и (3) да стимулират индустриалния си експорт. Също както и САЩ тогава, днес Китай основава търговията си не върху солидната основа на реципрочен и взаимноизгоден обмен, а на основата на външни заеми. Няма никакво съмнение, че тези заеми ще се окажат впоследствие твърде “солени”, понеже ще бъдат изплатени с значително обезценени, трескаво напечатани долари. Това от своя страна допълнително ще задълбочи нарастващия стрес в банковата система на Китай и в бъдеще неминуемо ще доведе до банкова криза.

ПРОГНОЗА

Без съмнение, можем основателно и категорично да заключим, че Китай е поел пътя на поредната “Велика Депресия”. Колко болезнена ще бъде тя, ще зависи основно от политиката на китайското правителство. Първо, от това колко дълго правителството ще продължи инфлационната си политика, и второ, как то ще реагира на последвалия крах.

Предварително е ясно че, колкото по-дълго правителството преследва инфлационната си политиката, толкова по-проточен и по-болезнен ще бъде съответната агония.

Също така е ясно, че колкото повече правителството се опитва да смекчи съкрушителните сили на краха, толкова по-дълга ще бъде кризата. Отличен пример в световната история за това е Япония, която вече 14 година вироглаво се бори със своя крах и понастоящем е все още в задънена улица. Тук е необходима не държавна помощ за слабите банки и предприятия, а техните банкрути, тъй щото икономиката да се прочисти от смазващите дългове, от слабите и немощни играчи, така че да започне своя подем на една солидна основа, а не на основата на държавни субсидии финансирани чрез бюджетни дефицити, което наподобява преливане от пусто в празно. Субсидиите водят единствено до удължаване на агонията—11 годишния опит на САЩ през ’30-те и пресния 14-годишен японски опит са достатъчно доказателство за това.

Важно е също така да отбележим, че както Великата Депресия на САЩ доведе до депресия от световен мащаб, така и Великата Депресия на Китай ще доведе до крах в американската икономика, което от своя страна ще доведе до криза от световен мащаб.

В случаи че преждевременно не се случи непредвидена банкова, валутна или деривативна криза от глобален характер, нашата прогноза за началото на кризата в Китай е 2009 година. Китайското правителство със сигурност ще преследва агресивна политика на експанзия поне до началото на Летните Олимпийски Игри през 2008 година. До тогава инфлацията ще е вече в един силно напреднал, трудно-контролируем стадий. Правителството ще е изправено пред дилемата на катастрофална хиперинфлация или на кредитна контракция, придружена от неизбежния крах.

През 1929 година, кредитната експанзия спря през юли, пазара за акции се срина през октомври, а икономиката изпадна в криза в началото на 1930 година. Отчитайки по този начин един латентен период от около половин година (от началото на кредитната контракция до началото на икономическата криза) и базирайки се на Олимпийските Игри, можем да прогнозираме че краха ще започне някъде през 2009 година. Разбира се, лишени от ясновидство, ние открито признаваме спекулативната природа на тази прогноза—краха може да дойде както по-рано, така и по-късно.

Марк Фейбър (Marc Faber), един от колосите на икономическия анализ на нашето съвремие и експерт в областта на китайската икономика, също е дълбоко уверен в катастрофалния завършек за Китай, само че смята че краха ще настъпи значително по рано. Според него, САЩ скоро ще навлезе в рецесия, може би в дори в началото на 2005 година, което от своя страна ще влоши вече сериозните проблеми със свръхпроизводствения капацитет в Китай. Това, заедно с проблема с лошите кредити в китайската банкова система, му дава основание да вярва, че Китай ще навлезе в рецесия далеч преди началото на Олимпийските Игри, която рецесия ще се задълбочи в депресия. Казано накратко, Д-р Фейбър смята че една скорошна рецесия в САЩ ще предизвика депресията в Китай. Наистина, дори и това да е наистина така, все пак остава да се види дали Китайското правителство в момент на отчаяние ще прибегне до инжектиране анаболни стероиди в икономиката си посредством свръх-дози от бюджетни дефицити, а след това—и потоп.

Освен това, може да има и други причини, които да предизвикат кризата в Китай. Например, превръщането на китайските външно-търговски излишъци в дефицити. Предвид постоянно нарастващите цени на ресурсите, като нефт и строителни материали, които Китай трябва да внася отвън, излишъците могат бързо да се стопят и превърнат в дефицити. Изправен пред външно-търговски дефицити, Китай ще бъде принуден или да разпродаде част от инвестициите си в американски облигации или да преустанови фиксирането на валутата си към долара. В който и да е случай, това ще влоши допълнително проблемите на изтощената американска икономика и ще има бумерангов ефект върху китайската икономика.

Най-накрая, кризата може да се предизвика от спад в предлагането на нефт на световния пазар. Историята ни учи, че пониженото предлагане на нефт и съпътстващото покачване на цените му, винаги водят до рецесия у САЩ, като често пъти това предизвиква глобална рецесия. Зависимостта на китайската икономика от нефта гарантира, че една нефтена криза ще доведе до рецесия в Китай, която неизбежно ще се задълбочи в депресия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обобщавайки, кризата в Китай вероятно ще се предизвика или (1) от глобална валутна, банкова или деривативна криза, (2) от рецесия в САЩ, (3) от кредитна контракция в Китай следствие на развихрила се инфлация, (4) от стопяване на външно-търговските излишъци на Китай, или (5) от нефтена криза.

Каквато и да е причината за бъдещата криза, няма съмнение че последвалата депресия ще е от световен мащаб.

Тъй както САЩ излезе от “Великата Депресия” като тотален световен лидер, така е вероятно Китай да излезе от депресията като следващия лидер, макар това да е все още 10-20 години напред в бъдещето.

Междувременно, доларът ще последва съдбата на своя предшественик, Британската Лира: съдба на падение, маловажност и забвение.

Д-р Красимир Петров,