Article 3

ГЛОБАЛНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ТЕНДЕНЦИИ

Западните мас-медии в инвестиционния свят все още живеят в миналото. През 2000 година настъпиха радикални промени в световните тенденции, но едва ли някои говори за тези промени сериозно. Причините за това са две.

Първо, лидерът във финансово-икономическите новини, The Wall Street Journal, не работи в името на обществения интерес, а работи в името на Уолстрийт, група от инвестиционни банкери и брокери, чиито интерес е собствената печалба, а не тази на техните клиенти. Тоест, този лидер във финансовите новини представя новините не обективно, а съвсем изкривено с цел да не накърни интересите на своите спонсори. Когато пазарите растат дълго време, макар и с прекъсвания, какъвто беше периода от 1982-2000 година, печалбите се разпределят щедро между инвестиционни банкери, брокери и клиенти. Обаче когато пазарите тръгнат надолу, картината се обръща доста драматично. Не само е необходимо да има загуби, но банкерите и брокерите твърдо смятат че загубите трябва да се понесат само от техните клиенти, но не и от тях. Основното им оръжие в подобни случаи е пропагандата, лицемерието и лъжата, които те използват с цел да пробутат губещите си позиции на своите клиенти. Финансовата преса заработва с пълна пара, описваща положението в розови краски, давайки нови надежди на инвеститорите и мотивирайки ги да изкупят туй, що Уолстрийт възнамерява да им пробута. При тези обстоятелства, обективността на западната инвестиционна преса е под всякаква критика, а радикални промени в инвестиционната конюнктура се потулват съвсем преднамерено.

Втората причина е че глобалните  тенденции се сменят доста рядко и преминават периодично през два цикъла от 25-30 години. Това ще рече, че повечето от журналистите и икономистите не са наблюдавали през целия си професионален живот подобна смяна на тенденциите и следователно не са в състояние да регистрират промяната успешно, дори промяната да се извършва пред очите им. Тези цикли са добре описани от видния руски учен, Николай Кондратиев, и тези цикли носят неговото име, “Цикли на Кондратиев”. Въз основа на своите собствени изследвания, той правилно предвижда “Великата Депресия от 1930, както и излизането на САЩ от тази катастрофална депресия. За приноса му в икономическата теория и за първата правилна прогноза, “Великата Депресия”, той е удостоен с Нобелова Награда. За втората си правилна прогноза, “излизането на САЩ от депресията”, той е “удостоен” от Съветското правителство с малка хижа в Сибир.

Пълният цикъл на Кондратиев трае около 50-60 години. Той се състои от две натрупвания на гореуказаните 25-30 годишни цикли. Разбирането на цикъла е невъзможно с дълъг професионален опит, а с детайлно изучаване на историята. Разбира се, нито журналисти, нито икономисти  преминават през подобно обучение, та дори и доктори на икономическите науки. Изучаващите подобни цикли са рядкост, обикновено специализиращи в областта на икономическата история и тези навлезли дълбоко в циклите на фондовите борси. Фондовите борси проявяват своите дългосрочни цикличности, които могат да се обяснят смислено единствено с циклите на Кондратиев и неговите под-цикли. За професионалния читател препоръчваме оригиналния труд на Кондратиев, който в България може да се намери лесно на руски език. Освен това, препоръчваме книгата на Alexander “Stock Market Cycles”.

През 2000 година глобалната инвестиционна конюнктура се промени радикално. Светът премина от една фаза на цикъла на Кондратиев в друга. В старата фаза, доминираща роля играеха финансовите активи—акции и облигации. Подчинената роля бе предопределена на реалните активи—природните и минералните ресурси (злато, сребро, мед, цинк, желязо, дървесина, нефт, природен газ), селскостопанските продукти и недвижимите имоти. Доминиращите активи носят особено висока възвръщаемост за своите инвеститори, а подчинените активи носят обикновено загуби. В новата фаза, започнала приблизително през 2000 година, ролите се обръщат. Сега реалните активи доминират, а финансовите са подчинени.

Тези цикли се пораждат естествено от склонността на капиталистическата система към свръхпроизводство. Например, през 1960-те се развиваха основно финансови институции и технологии, а инвестициите в природни ресурси бяха пренебрегнати, тъй като цените им падаха. Следствие на това, през 1970-те години се прояви недостиг на природни ресурси, цените им започнаха да растат и едно десетилетие от инвестиране в тези природни ресурси доведе до свръхпроизводство в тях. Покачването на цените на ресурсите през  1970-те доведе до всеобща инфлация, която в същото време ощетяваше финансовите активи. Свръхпроизводството на ресурси доведе до падането на техните цени от 1980 година до около 2000 и до недостиг на инвестиции в тях. В същото време, 1980-2000 процъфтяваха технологиите и биотехнологиите. От 2000 година насам има отново недостиг на природни ресурси, включително енергийни, и може да се очаква, че техните цени ще растат през идните 10-15 години, докато за пореден път се появи свръхпроизводство в тях, а цените на финансовите активи се очаква да изостават значително спрямо тези на природните ресурси.

Така оформилите се глобални тенденции ще повлияят директно на българската икономика и на българският инвеститор. При тези обстоятелства, нашият инвеститор трябва да се ориентира не към инвестиране в Microsoft и Dell, а в мини и рудници богати на природни залежи и селскостопанско производство. Това също така означава, че цените на енергийните ресурси ще продължават да се покачват, от което следва че инвестирането в ядрена енергетика ще бъде доходоносно. Като държава, България ще спечели много, ако успее да отприщи разрастването на Козлодуй и Белене. Те биха допринесли значително за решаването на текущите ни външнотърговски дефицити и превръщането им в излишъци.

От множеството природни ресурси, очакванията за най-висока рентабилност принадлежат на нефта, природния газ, ядрената енергия, урана, среброто и медта, макар че всички останали метали (желязо, цинк) ще бъдат също много доходоносни. Инвестирането в тях изисква подробен анализ и в бъдеще ние може да разгледаме по-подробно някои от тях.

Причините за очакваните покачвания на цените на реалните активи са косвено свързани с индустриализацията на Китай и Индия. Тяхната индустриализация ще изисква огромни количества енергия и природни ресурси, а това гарантира че техните цени ще пораснат значително. Техният стандарт на живот също ще се качи, следствие на което можем да очакваме и нарастващо търсене на селскостопански продукти, като месо, фураж, кафе, захар и пр. Както отбелязахме по-горе, селскостопанските стоки също спадат в категорията на реални активи и са под директното влияние на циклите на Кондратиев.

Особена позиция в текущия цикъл имат жилищата и недвижимите имоти. Строго погледнато, те спадат в категорията на реалните активи. Тяхната специфика за последните десетилетия е свързана с жилищното кредитиране, тоест с финансовите пазари. С други думи, макар и по природа да са реални активи,  цените на жилищата се базират на финансови активи. Предвид това че двата ефекта се неутрализират взаимно, трудно е да се обобщи еднозначно нетния ефект. За напредналите икономики, тези със силно развита роля на кредитната система във финансирането на жилищата, жилищата наподобяват по-скоро финансовите активи. За икономиките със слабо развита кредитна система, жилищата наподобяват реалните активи.

В заключение искаме да отбележим още веднъж, че читателят трябва да гледа критично на различните източници на инвестиционна информация. По правило, най-големите и най-влиятелните медии не са най-добрите в това отношение. За предпочитане са малки издания от независими аналитици. Те могат да изкажат професионалното си мнение свободно, без да се притесняват от политиката на своя издател. Следващия път, ние бихме разгледали и препоръчали на нашите читатели някои от по-крупните независими инвестиционни аналитици, а по нататък бихме разгледали и някои от най-авторитетните и съдържателни инвестиционни сайтове в Интернета.

Д-р Красимир Петров

Leave a Reply