Article 4

КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ

(или Кога ще ги Застигнем Американците?)

Наближава Коледа. За децата, Дядо Мраз е приготвил пълни торби с подаръци, за бизнеса и търговците—торби пълни с банкноти, а за банкерите—празни торби. Един християнски празник свързан с Рождество Христово се опорочава до една организирана офанзива за пласиране на евтини долнопробни дрънкулки и скъпи луксозни стоки. Това се постига чрез концентрирана реклама, подпомагана от мас-медиите и кулминираща в една масова потребителска истерия.

В САЩ това е така. Рекламната офанзивата там започва още през ноември, а Денят на Благодарността поставя официалното начало на Коледните празници. Официалността се санкционира от правителството, а началото започва в полунощ, когато всички магазини и търговски вериги отварят празнично настроени с подходяща Коледна музика и Коледни украшения. Отпред търпеливо чакат тълпи от хора, въоръжени с кредитни карти. Те не възнамеряват да пропуснат традиционната промоция от 10% която важи за всичко що е в магазина.

В Америка подобни опашки се случват само още веднъж—малко преди полунощ на 15 април, когато е крайният срок за подаване на данъчни декларации. Тогава цяла Америка чака нетърпеливо пред пощенските клонове за клеймо удостоверяващо своевременното деклариране на федералния им данък. Данъчната истерия достига своя апогей в полунощ преди изтичането на 15 април, а Коледната достига своя в полунощ пред Връх Коледа.

Бизнеса асоциира Коледа с печалби. За пощенските служби, Коледа идва на 15 Април, а за останалия бизнес—на Коледа. Пощите регистрират значителна част от годишните си печалби през април, а останалия бизнес, през декември. Много от специализираните производства и търговия реализират над 80% от своите печалби през Коледния сезон. За тях, това е въпрос на оцеляване. За останалите, това е свързано с наваксването на пропуснатите печалби през изминалата година и със заработката на тлъсти годишни бонуси. Много от провалилите се през Коледния сезон бизнесмени не ще се кахърят за пропуснатия бонус. Пред тях стои тягостната задача свързана с намирането на нова работа.

Затова през Коледа маркетинговата машинария заработва с пълна пара. Медиите прехранващи се от реклама също извличат огромна част от своите печалби през този сезон. Рекламите, усъвършенствани и рафинирани през последните 100 години, бомбардиращи потребителя от всички посоки, достигат своето кресчендо. Потребителят няма къде да се потопи за да се спаси от тях. В крайна сметка той се поддава на оживлението обхванало роднините, приятелите, познатите и колегите. Все пак, за близките си той няма да купи каквото и да е, а нещо малко по-хубаво, малко по-луксозно.

Липсата на парични средства също не е проблем. За целта има кредитни карти или потребителски кредит. Да не забравяме, че банките също искат да празнуват Коледа. За тях, Дядо Мраз е приготвил цяла шейна с празни чували, които през идните месеци ще се издуят от събраните лихвите. Така е в САЩ.

В България все още не сме я докарали чак дотам. Ние упорито вървим по този път, макар и с едно сериозно изключение—пощите. И в България Коледната атмосфера се усеща навсякъде и маркетинговата машина работи с пълна пара. Родена наскоро след Демократизацията и навършила едва своя 15 рожден ден, тя е все още млада и зелена. Тя все още не е извисила рекламата до степен на изкуство, но в недалечно бъдеще и това ще стане. Тя все още не се е преборила с една основна черта на нашата народопсихология—недоверчивостта, но има сериозен прогрес в тази насока: вече успешно пробутва блудкави латиноамерикански сериали без всякаква стойност и достойнство, та макар и безплатно. В недалечно бъдеще тя несъмнено ще успее да ги направи платени.

Българина все още може да се скатае от бомбардировката с Коледни реклами. Тук също рекламната индустрия има какво да навакса. Ако тя успее да реши този проблем, тя несъмнено ще увеличи печалбите си значително.

Младите ни банки са овладели потребителския кредит. Те вече съумяват да извличат огромни лихви от него, но само с потребителски кредит те никога не ще могат да споделят празничната Коледна атмосфера на своите американски колеги. За това ще са необходими карти, много карти, при това кредитни. Това е единствения начин по който потребителя изгубва контрол върху разходите си и не усеща как се трупат борчовете, а после и лихвите. А както знае всеки банкер, печалбите идват от лихвите, макар и след приспадане на всички разходи, дори тези свързани с амортизацията на мокета в офиса. Последното разбира се не е на мода у нас, и често пъти банките пропускат да отчетат част от разходите си, тъй щото печалбата им да изглежда пред акционерите и собствениците по-голяма, но това едва ли е подходяща Коледна тема.

В заключение, ние искаме да напомним на нашия читател, че Коледа е Християнски празник за приятно прекарване с близките, а не за тяхното отрупване с подаръци. Несъмнено, българските бизнесмени и търговци ще извлекат значителни печалби през този сезон. И в това няма нищо лошо. Нали печалбите са двигателя на капиталистическата система, та ако за тях е необходимо създаването на една Коледна потребителска истерия, тъй да е. А американците ще ги застигнем едва когато нашите пощенски служби започнат да празнуват Коледа както американските.

Д-р Красимир Петров

Leave a Reply