Article 9

Инфлация и Кредит – Анализ и Прогнози

Част 3 – Анализ на Инфлацията в България

Красимир Петров, Ph. D. (Ohio State University)

ЗНАЧЕНИЕ НА ИНФЛАЦИЯТА

В първата част разгледахме инфлацията като нарастване на парите в обръщение, а след това и нейното последователното развитие във времето, описвайки трите основни етапа на инфлацията като ранен, късен, и неконтролируем. Инфлацията в ранният етап се определя като ниска, в късния етап като висока, а в неконтролируемия етап като хиперинфлация. Във втората част разгледахме необходимостта от анализ на инфлацията и от определянето на добре обосновани инфлационни очаквания, както и на инвестиционен подход основан на тези очаквания. Подчертахме че грешните инфлационни очаквания водят до грешна инвестиционна стратегия и могат да имат съкрушителни последствия за инвеститора. Нашата задача понастоящем е да направим анализ на инфлацията в България, така че да подковем читателя с необходимото му разбиране по проблема и правилното формулиране на неговата финансова (инвестиционна) стратегия.

АНАЛИЗ НА ИНФЛАЦИЯТА

Богатството от статистики предоставено от БНБ на адрес www.bnb.bg заслужава похвала. От секцията “Статистика”, отиваме в подсекцията “Паричен Отчет” и извличаме “Кратък Паричен Отчет” за периода 11.1999 – 11.2004. Последните данни, които се предоставят в момента са за Ноември 2004, затова и началния период избираме от ноември, за да покрием 5 пълни години.

Предпочитаната от нас величина за анализ е озаглавена “Широки Пари М3”. Това е величината която най-добре въплъщава смисъла на термина “Парично Предлагане” от инфлационна гледна точка.  Разглеждайки данните, лесно се установява, че растежа на паричното предлагане е доста равномерен във времето. Това означава, че растежа от година на година е доста плавен и дали ще изберем 2-годишен, 3-годишен или 5-годишен период не е от съществено значение за крайния резултат. Предлагането за ноември 1999 е 7.08 милиарда, а за ноември 2004 е 18.86. Това ще рече, че паричното предлагане за 5 години е нараснало със 166%, откъдето получаваме 21.6% за годишния темп на нарастване. Тоест, усреднената годишна инфлация за последните 5 години е 21.6%. Тук отваряме малка скоба уточнявайки, че статистиките за паричното предлагане изглеждат разумни и достоверни, а историята показва че те рядко се манипулират предумишлено от правителствените институции.

Данните за покачването на потребителските цени извличаме от отчета озаглавен “Макроикономически Преглед”. Най-представителна е колоната “ИПЦ Средно”, което за годините 2000-2003 включително ни дава съответно 10.3%, 7.4%, 5.8%, 2.3%. Веднага се набива на очи, че темпа на покачване на цените спада от година на година. Историята ни учи, че данните за потребителските цени по правило не трябва да се приемат за “чиста монета”, отчитайки интересите на правителствените институции във всяка държава да манипулират тези статистики по много съображения. Тоест, достоверността на тези данни е винаги под съмнение. Например, докато 10.3% растеж на цените през 2000 година изглежда правдоподобно, едва ли някои българин който се храни и отоплява ще приеме без възражение, че цените през 2003 година са се покачили само с 2.3%. Тук всеки сам може да си направи сметката, но в същото време е ясно, че истинското число със сигурност не надвишава 21%, което е от ключово значение за нашия анализ. Предвид факта че паричното предлагане расте средно с 21.6%, а потребителските цени нарастват с по-малки темпове, можем да заключим, че инфлацията в България през последните е “ниска”. Въз основа на дискусията от предните две части, можем да направим множество изводи.

ПРЕПОРЪКИ И ПРОГНОЗИ

Предвид това че инфлацията е ниска, държавата и правителството печели от преследване на инфлационната си политика. Това установихме в част първа. При тези обстоятелства можем да заключим, че инфлацията в България ще продължава да ускорява.

Нашето второ заключение е, че лева като валута ще продължава да губи от покупателната си способност, тоест, ще продължава да се обезценява. При тези обстоятелства българина трябва да предприеме инфлационна инвестиционна стратегия. Това ще рече инвестиране в реални активи, като жилища и предприятия, и стабилни чужди валути които се обезценяват по-бавно от лева. Разбира се, българина отдавна прави това. Да вземем например жилищата. Според множество агенции за недвижими имоти, ръста на жилищните цени за 2004 година е около 35-40%. Това е доста над 21.6% инфлация. Тоест, жилищата поглъщат огромна част от новосъздадените пари и кредит. Казано по друг начин, инфлацията се проявява най-изявено в жилищния сектор.

Съществуват две основни гледни точки, инвестиционна и инфлационна, на които да основем анализа си за закупуване на жилище. От няколко години насам българина смята, че “инвестирането” в жилища е една от възможно най-добрите инвестиции. Разбира се, от инвестиционна гледна точка това е твърде наивно. Разглеждането на добре документирани 700-годишни данни за жилища от Римската Империя показва че това не е така. По подобен начин, 500-годишни данни от Великобритания и 200-годишни данни от САЩ убедително демонстрират наивността на една подобна гледна точка. Обаче от инфлационна гледна точка, “инвестирането” в жилища е наистина един от най-добрите начини за предпазване на индивида от ограбващото обезценяване на валутата следствие на инфлацията. От инфлационна гледна точка, закупуването на жилище е строго обосновано и напълно рационално.

Закупуването на жилище подтикнато от намаляването на покупателната способност на валутата едва ли може да се нарече инвестиция, а още по-малко “добра” или “стабилна” инвестиция. В подобни случаи, закупуването на стабилна валута би било далеч по подходящо. Стабилната чужда валута човек запазва отлично покупателната си способност, има висока степен на ликвидност и евентуално може да извлече доход чрез инвестиране в облигации деноминирани в тази валута. Залагането че жилищата ще пораснат по-бързо отколкото една стабилна чужда валута е спекулативно и би охарактеризирало покупката на жилище като спекулация, особено ако покупката е направена с кредит. Спекулата е важна инфлационна тема, която е интимно свързана с банковия кредит и ние ще продължим анализа и в следващата част.

Както вече споменахме по-горе, една от алтернативите на жилищата е свързана с производствените активи на предприятията. Понеже те не могат да се купуват и продават директно, един подобен заместител е акцията на едно предприятие. Тя въплъщава в себе си една идеална част от всички активи на предприятието и като такава има отлични способности да предпазва срещу инфлацията. С други думи, “инвестирането” на фондовата борса е строго рационално от инфлационна гледна точка. Отново подчертаваме, че българина прави именно това. За 2004 година, нашият роден индекс е пораснал с около 40%, а това демонстрира, както и при жилищата, че фондовата борса е един от първичните сектори на инфлацията, които се облагодетелстват от нахлуването на нови кредити. Разбира се, макар и нахлуването на спестени пари във фондовата борса да се характеризира като инвестиция, нахлуването на нови кредити в борсата си е чиста проба спекула и това ни дава основание да окачествим борсата понастоящем като спекулативна.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение можем да кажем, че този първи етап на “ниска” инфлация няма да продължава вечно и рано или късно ще дойде деня на “високата” инфлация, а след това и Деня на Възмездието. В нашата пета част ние описваме Деня на Възмездието и какво е необходимо да се направи сега, за да не се достига дотам и за да предотвратим финансови катаклизми в бъдещето.

Leave a Reply