Article 11

Инфлация и Кредит – Анализ и Прогнози

Част 5 – Укротяване на Банковия Кредит

Красимир Петров, Ph. D. (Ohio State University)

От миналата част напомняме, че природата на банковия кредит е инфлационна, а на бързо-растящия кредит—спекулативна. Цените в кредитираните сектори растат значително по-бързо от общите цени в икономиката и придобиват спекулативен характер. Спекулативната природа на секторите води от своя страна до свръх-инвестиции и до лоши и нерентабилни инвестиции и поражда икономически бум, който неизбежно завършва с крах. При тези обстоятелства, една разумна държавна политика ще наложи ограничаване на банковия кредит с цел минимизиране отрицателните последствия от спекулативния кредит и от пораждане на бизнес цикъла.

ДЕФЛАЦИЯ

Икономическата криза се свързва с намаляване на паричното предлагане. Обикновено в условията на криза, парите (банкнотите) в обръщение малко се увеличават, а кредита в банковата система бързо се свива. Като цяло, паричното предлагане намалява и води до явление, което е противоположно на инфлацията—дефлация. Тъй както инфлацията води до стремително покачване на цените в някои сектори на икономиката, дефлацията води до спад в същите тези цени. Колкото повече дадена цена е пораснала през инфлационния период, толкова повече се очаква да спадне през дефлационния.

Макар и да е относително лесно да се прогнозира общия спад в даден сектор, например жилищния, значително по-трудно е да се прогнозира темпа на спадане. Например, ако очакваме спад в цените на жилищата от 40%, може да имаме едногодишен спад от 40% или път 2-годишен от 20% годишно, или пък 8 години по 5% годишно.

ДЕФЛАЦИЯ И ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

Съществуват два основни проблема в условията на икономическа криза: падащите цени на спекулативните активи и банкови кризи. Две независими сили работят в една и съща посока, които ги предизвикват.

Първата сила e кредитното свиване. Когато цените на жилищата и на фондовата борса се стабилизират и започнат да падат, естествената реакция на банките е да ограничат кредита. Това от своя страна води до допълнителен спад в цените на акциите и на жилищата, тъй като кредита е основния двигател на тези цените нагоре. В период на криза, той обаче се превръща в основния двигател на цените надолу. Тогава получателите на кредит имат проблеми с изплащането и настъпва необходимата ликвидация на техните активи (акции и жилища), която е свързана със спад в техните цени.

Втората сила е от общоикономически характер. Свиването на кредита винаги води до обща икономическа рецесия, която е свързана с безработица и спад в доходите на бизнесите и населението. Бизнесите финансират предприемачеството си често пъти от общите си печалби в други сектори, а в условията на рецесия, тези печалби често пъти се изпаряват. Появяват се проблеми с ликвидността на бизнесите, което от своя страна води до ликвидиране на инвестициите им и до спада в техните цени.

Общата икономическа криза води до проблеми в заетостта и до спад в доходите от заплати. Много от членовете на семействата с ипотеки остават безработни и не могат да погасяват заемите си. За да обслужват кредитите си, те биват принудени да ограничат потреблението си в други сектори на икономиката, което довежда до влошаване на икономическата криза. В условията на кредитна контракция и на обща икономическа криза, те не могат да вземат допълнителен кредит и много от тях биват принудени да продадат жилищата си, тъй щото банките да получат обратно кредитите си, а потребителите да спасят поне част от първоначалната си вноска. Това води до вълна от жилищно предлагане, което допълнително влошава спада в цените. Ефекта на фондовата борса е подобен, но вълната на разпродаване на спекулативните инвестиции е доста по-бърза и безцеремонна. Това обикновено предизвиква крах на фондовата борса.

Тоест, ефекта на кредитното свиване и на икономическата криза действат съвместно и се подсилват взаимно. Получава се един омагьосан кръг. Спадащите цени на фондовата борса и на жилищата водят до свиване на кредита, тоест дефлация. Дефлацията от своя страна  води до икономическа рецесия, а тя до падащи цени на фондовата борса и на жилищата и до допълнително свиване в кредита.

Процеса на кредитна ликвидация приключва по естествен начин едва когато голяма част от спекулативния кредит се прочисти от системата. Това означава че в края на този процес, голяма част от рисковите получатели на кредитите са изгубили своите жилища и голямата част от спекулантите на борсата са изгубили спекулативния си капитал и акциите им са разпродадени, а голяма част от рисковите банки изпадат в ликвидна криза или в банкрут. Често пъти това е свързано с проблеми на обща ликвидност в цялата банкова система и до обща банкова криза. Важно е да се разбира, че свиването на кредита в банковия сектор представлява само по-себе си де-факто банкова криза. Тоест, дефлацията по своята същност е кризисна. Проблема обаче не е в дефлацията, а в предходната инфлация. Ако предходната инфлация я нямаше, тогава нямаше да има последваща дефлация съпроводена с банкова криза.

Оттук става ясно, че правителството и БНБ трябва да наложи крути мерки за ограничаване на растежа на банковия кредит с цел да не се получи в бъдеще сериозна общоикомическа и банкова криза.

СЦЕНАРИЙ НА КРИЗА

Какво би се случило, ако БНБ не вземе в скоро време ефективни мерки за ограничаване на кредита? В условията на криза най-рисковите банки ще изгорят, а заедно с тях и техните вложители. Държавните гаранции по депозитите няма да са достатъчни. В такъв случай ще са необходими средства в специално предназначен фонд, а такъв просто няма или той би бил нищожен на фона на огромните загуби по депозитите. Разбира се, общият държавен бюджет също няма да е в състояние да предотврати кризата, тъй като той от своя страна няма да има от къде да се финансира. При една по-задълбочена банкова криза, размера на бюджета просто ще бледнее на фона на всички депозити които трябва да се покрият. Все пак правителството ще намери решение: да напечата необходимите средства за да запази обещанието си и за да защити банките, в резултат на което ще се срине лева.

Тоест, в условията на сериозна криза, нещо в системата е необходимо да поддаде и някой ще трябва да изгори. Първо, това може да са слабите банки и евентуално техните депозитори. Второ, това може да е държавния бюджет, а с него и данъкоплатеца. Трето, това може да е валутния борд и лева, а с него и целия български народ. Тоест, дефлацията по необходимост води до загуби, и дали те ще се поемат от (1) банките, (2) банките и депозиторите, (3) данъкоплатеца или (4) народа, е въпрос на държавна политика и на това как правителството ще реагира на развиващата се криза. Крайният резултат не може да се предвиди на основата на икономически анализ, но в случая може да направим прогнозата си на основата на исторически анализ.

Все пак, историята сочи, че обществата ориентирани към дива пазарна икономика, с така наречената laissez-faire икономическа политика, предпочитат първите два варианта, а обществата ориентирани към “социализъм” предпочитат последните два. Несъмнено, от икономическа гледна точка, първите варианта са за предпочитане пред последните, понеже те правят и банките и депозиторите по-предпазливи в решенията си, докато последните водят до надпревара в раздаването на кредитите и до надпревара в забогатяването от тези кредити, тъй като загубите ще се понесат в крайна сметка от народа, а не от бизнесмените (банкерите). С други думи, първите варианти представляват пазарната икономика в действие, а последните представляват преразпределение на доходите и обогатяване на политико-икономическата върхушка за сметка на народа.

При едно такова разбиране на нещата, вече става пределно ясно, че в условията на криза, държавата и правителството в България ще избере един от последните два варианта. Точно кой вариант, ще зависи от дълбочината на кризата и от необходимите средства за нейното преодоляване. Ако бюджета е достатъчен, само той ще бъде пожертван. Ако ли не, тогава ще падне и лева. В условията на банкова криза и на всеобщ политически натиск, Валутният Борд ще бъде принуден да поддаде на натиска или ще бъде направо разтурен. Независимостта на Борда е един политически камуфлаж, който би бил разкрит в деня на кризата. В този момент ще се появи надпревара за обръщане на левовете в евро. Предвидливите отдавна вече ще са обърнали парите си и ще реализират солидни печалби. Закъснелите ще понесат загубите. Печелившите ще са 2-5% от играчите. Губещите ще са 90-95% от народа. Това ни учи историята и ние няма да пропуснем възможността да я повторим отново, oсвен ако не се ограничи своевременно и ефективно банковия кредит тъй щото да не се достига до банкова криза.

КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ

Нашата професионална препоръка към БНБ и правителството е да ограничи на темпа на нарастване на кредита през 2005 година до 30%, и през 2006 до 15%. Това би предотвратило катастрофалния сценарий описан по-горе. Мерките които се вземат понастоящем от БНБ не са достатъчно ефективни и банките намират начини да ги заобиколят. Ограниченията върху растежа на кредита трябва да се отнасят за цялата банка, мярка до която някои други държави са били принудени да прибегнат. Несъмнено разни други полумерки ще бъдат изкусно заобиколени от банките и нямат да имат желания ефект. Що се отнася до народа, препоръчваме на всички да следят с интерес нарастването на кредита и в случай на неудовлетвореност от намаляването на растежа, да започнат да обръщат левовете си в евро.

Leave a Reply