Article 7

Инфлация и Кредит – Анализ и Прогнози

Част 1 – ВЪВЕДЕНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Инфлацията е един от основните макроикономически показатели. Предлагаме поредица от 5 части, която анализира инфлацията и кредита на основата на строг икономически анализ.

Част първа от поредицата изучава основите на инфлацията. Част втора анализира и прогнозира развитието на инфлацията в САЩ. Част трета анализира и прогнозира развитието на инфлацията в България. Част четвърта изследва ролята на кредита в инфлационния процес. Част пета обосновава необходимостта от крути мерки за ограничаване на банковия ни кредит, както и пагубните последствията от главоломния му растеж.

Що се отнася до инфлацията, литературата изобилства от теории предлагащи множество класификации. Учудващо е обаче, че дори монетаристите нямат добре обоснована система за анализ на инфлацията, а се ограничават единствено в областта на монетарната политика. Единствено Австрийската Школа дава теоретично обоснована теория, чиято достоверност се потвърждава от историята. Затова и в изложението си се придържаме към нея, като цитираме нейните класици, Лудвиг фон-Мизес и Мъри Ротбард.

Всеобщото разбиране, че инфлацията представлява всеобщо покачване на цените е дълбоко погрешно. Правилната дефиниция за инфлация е “нарастване на паричното предлагане”. Тоест, увеличаването на парите и банковия кредит се нарича инфлация. Покачващите се цени са резултат от инфлацията. Правилния подход за определяне дали инфлацията е “ниска” или “висока” сравнява паричното предлагане с цените, тоест растежа на паричното предлагане с растежа на цените. Анализа на инфлацията в САЩ и България ще илюстрира това добре.

Качествено разграничаваме три етапа на инфлационния процес. За простота в терминологията, ние ги означаваме съвсем логично като (1) ниска инфлация (2) висока инфлация (3) хиперинфлация.

Етап 1 – Ниска Инфлация

Невъзможно е да се дефинира количествено инфлацията като ниска или като висока. Единствената смислена дефиниция може да бъде само качествена. Ние дефинираме инфлацията като “ниска”, когато цените растат по-бавно от паричното предлагане. Казано по друг начин, дори паричното предлагане да нараства, общото ценово равнище расте по-бавно. Именно поради тази причина, някои икономисти я наричат “скрита” инфлация—инфлация има, но не се забелязва. Обяснението в това е съвсем просто: когато паричното предлагане започне да нараства, потребителските цени не се качват веднага нагоре, а с някакъв латентен период, който може да достигне до една-две години.

Причините за това са две. Първо, понеже хората вярват, че нарастването на цените е временно и че цените впоследствие ще се нормализират, те изразходват по-малко от новопридобитите пари и започват да държат повече пари у себе си, без значение дали ги държат в брои или на депозит. Накратко казано, търсенето на пари нараства. Второ, понеже хората имат повече пари в наличност, вместо да ги изразходват или да ги държат на спестовен влог, част от новосъздадените пари се “инвестират” в пазарите за акции, облигации и недвижими имоти. Следователно, цените на инвестиционните активи нараства. Този растеж погрешно се възприема като “биков” пазар, а не като инфлация.

Освен това, доходите нарастват по-бързо отколкото цените, което означава че нараства реалната покупателна способност на населението, на бизнесите и на правителството. Нарастващите реални доходи, комбинирани с нарастващите цени на активите създават измамно усещане за икономически растеж и благоденствие. Икономическата дейност ускорява и икономиката преминава през илюзорната фаза на икономически бум. Оптимистите наричат подобна инфлация “добра”, журналистите – “благорпиятна”, докторите – “доброкачествена”,  “политиците – “безобидна”, банкерите – “контролируема”, а за възпитаниците на австрийската школа тя представлява неизбежното встъпление към още повече инфлация.

Сега подчертаваме и ключовия момент необходим за разбирането на този етап от инфлацията: понеже правителството извлича доходи от растящото парично предлагане и понеже цените растат по-бавно от нарастващия му доход, правителството всъщност повишава реалната си покупателна способност. Казано на прост български език, правителството се финансира с печатане на пари. В популярната литература този доход е известен като “инфлационен данък”, а в учебната литература като “сеньораж”. От тук следва, ще докато инфлацията е ниска, правителството печели от инфлацията и ще продължава да нараства паричното предлагане, тоест да печата пари и да стимулира растежа в банковия кредит. Ние подчертаваме, че нарастването на кредита всъщност води до нарастване на паричната маса и до инфлация, като запазваме тази твърде сложна тема за последните две части от поредицата.

Етап 2 – Висока Инфлация

За съжаление, ниската инфлация не може да продължава вечно. Рано или късно, хората се осъзнават че инфлацията ще продължава и че текущите високи цени ще стават все по-високи. Става ясно, че те печелят купувайки “сега”, и те започват да ускоряват покупките си. Общото ценово равнище започва също да ускорено да нараства. В резултат, покупателната способност на приходите на правителството започва да намалява. Ако правителството ускори “печатницата”, потребителите от своя страна ускоряват покупките си. Потребителите вече започват да харчат не само новите си доходи, но и парите които те са натрупали до този момент. В този момент цените започват да растат по-бързо отколкото паричното предлагане. Сега икономиката превключва в качествено нов режим: режима на “висока” инфлация.

Както Ротбард отбелязва в Човек, Икономика и Държава, “На този етап започва и началото на хиперинфлация”. Казано с икономическа терминология, нарастването на паричното предлагане води до намаляване на търсенето на пари. Едва в този етап инфлацията показва и своята грозна страна. Сега вече тя не е “безобидна”, а “злобна”. Цените продължават да растат и доходите не могат да насмогнат. Живота поскъпва. Реалните доходи на населението падат и хората започват да усещат че обедняват. Лихвените проценти отразяват покачилите се инфлационни очаквания и от своя страна се покачват. В резултат на това, цените на акциите падат, цените на облигациите също, а с тях обикновено падат и цените на недвижимите имоти, понеже нарасналите лихвени проценти намаляват ипотечното търсене, а оттам и търсенето на жилища и недвижими имоти. Икономиката навлиза в стагнация. Всеобщото чувство за благоденствие се изпарява и потребителя свива разходите си. Настъпват трудни времена. С постоянното влошаване на инфлацията, цените се качват все повече, докато в същото време хората намаляват парите които държат. В резултат на това се развива общоикономическа криза. Започва усещането за недостиг на пари в икономиката и се появява всеобщо възвание за нуждата от повече пари в икономиката. Казано накратко, високата инфлацията води до необходимост от още повече инфлация, до омагьосан кръг. За песимистите, високата инфлация е “лоша”, за политиците и бюджета – “злобна”, за докторите – “злокачествена”, за журналистите – “неблагоприятна”, за банкерите – “неконтролируема”, а за народа – “изедническа”.

Етап 3 – Хиперинфлация или Дефлационен Крах

Етап трети има два варианта: (1) хиперинфлация и (2) дефлационен крах. В първия вариант, гореописаното положението става неконтролируемо и едно некадърно правителство се поддава на всеобщия натиск за все повече и повече пари. Паричното предлагане ускорява значително, вече с почти експоненциално темпо. Настъпва “хиперинфлация”, третата и крайна фаза на инфлацията. Лудвиг фон-Мизес я нарича “бягство в реални стоки” и я описва така: “Всеки нетърпеливо обменя парите си за стоки, каквито и да е стоки, без значение дали му трябват или не, без значение колко ще трябва да плати за тях”. Ротбард го нарича “бягство от пари” и го описва като “освобождаване от пари колкото се може по-рано за да се “инвестират” тези пари в реални стоки—каквито и да било стоки—за да съхранят поне някаква стойност в бъдещето. Тази лудница да се освободи човек от пари, намалявайки търсенето на пари на практика до нула (нищо), води до астрономическо покачване на цените. Стойността на парите почти изчезва и пада до нула… Икономиката се разпада”. Хиперинфлацията съсипва средната класа и опропастява тези с фиксирани доходи. Тя води в крайна сметка до катастрофална безработица и до болезнено понижаване на жизнените стандарти. Този сценарий е до болка познат на всеки българин.

Алтернативният сценарий на хиперинфлацията е дефлационния крах. Преди да се изгуби окончателно контрола върху инфлацията, тя става тъй масова, болезнена и нетърпима, че едно компетентно правителство е принудено, макар и с неохота, да спре печатницата. Важно е да отбележим, че докато в условията на ниска инфлация правителството се облагодетелства от печатането на пари, в условията на висока инфлация облагите бързо се стопяват и стават даже отрицателни, тъй като високата инфлация бързо изяжда покупателната способност на целия бюджет. Загубите на покупателна стойност на общия бюджет започват да надхвърлят доходите от новонапечатаните пари, без значение колко бързо правителството съумява да печата. Без да има какво да печели, но с ясната заплаха че може да губи още повече, кадърното правителство предпочита да спре печатниците, прекратява изкуствения бум и краха започва своя ход. Според Ротбард, краха е по-мъдрия изход отколкото хиперинфлация. С това българинът лесно ще се съгласи.

Наблюдателните читатели вече са забелязали известно разминаване в използването на термините от класиците за различните етапи на инфлацията, но ние няма да се спираме на този въпрос. Читателят може да очаква в следващите две части да приложим гореописаното разбиране към два конкретни анализа на инфлацията в САЩ и България, а в последните две части да разгледаме ролята на банковия кредит и необходимостта от обуздаването му.

Красимир Петров, Ph.D. (Ohio State University)

Leave a Reply